Стефан Пеев

БОРХЕС

Вариации
върху теми
от Борхес

Борхес има свой език: особен и не­повторим. Език на ви­денията и мълчание­то, на ше­пота и мъл­венето. Борхесови­те думи притежа­ват особена сетивна си­ла: те имат цвят, аро­мат и ми­рис. Бихме могли да ги пипнем до­ри, ако се­тивата ни не бяха та­ка ограниче­ни. Още…

ОМИР

Невидимите герои
на поемата „Илиада“

Още от школската скамейка сме научени да мислим, че “Илиада” e енцикло­педия на древногръц­кия живот. Изтървана някак меж­ду другото, думичката енциклопе­дия, проме­ня зрител­ния ъгъл, под който поглеждаме към епичес­кия поет, и за­винаги зат­варя възможностт­а за диа­лог. Още…

 

ТИПОГРАФИЯ

Local Fonts

Local Fonts е сайт, по­све­тен на ти­по­гра­фия­та. В не­го ще на­ме­ри­те без­плат­ни и пла­те­ни шриф­то­ве, ста­ра­тел­но ка­те­го­ри­зи­ра­ни спо­ред ези­ка, кой­то под­дър­жат (бъл­гар­ски, руски, сръб­ски, гръц­ки), спо­ред ти­па на на­чер­та­ния­та им (сред­но­ве­ков­ни, де­ко­ра­тив­ни, ръ­ко­пи­сни), как­то и цен­на ин­фор­ма­ция за исто­рия­та на ти­по­гра­фия­та и за из­куст­во­то на ти­по­гра­фия­та. Още…

КОНСТАНТИН-КИРИЛ ФИЛОСОФ

Изгубен в празника

Чувствам се изгубен в празника 24 май. Не споделям възторга на съгражданите си. Напротив, болно ми е и обидно. Чувствам се по същия начин, по който се чувствам, когато срещам атеисти да празнуват Великден. Празниците са различни. Има такива, които можеш да празнуваш без вяра в празника (8 март е такъв празник – можеш да го празнуваш по какъвто решиш начин или изобщо да не го празнуваш, защото самият празник няма ясно вътрешно самоопределение), но има и други, които губят смисъла си, ако изгубим от поглед същината им. Великден е единият такъв празник, а 24 май е другият. Още…

ЕКЗИСТЕНЦИАЛНО

Аксиоматика на свободата

Свободата задължава. Тази толкова елементарна аксиома на диалектиката би трябвало да елиминира всякакви претенции на свободно избиращите към правото им на избор, защото правото на избор не е самата свобода, а само предпоставка за нея.
Най-просто е да се илюстрира тази мисъл с двама пианисти. Те са на подиума на концертната зала и пред всекиго от тях е пианото. Единият посяга към белите и черни клавиши и започва безразборно да ги блъска, изпълвайки всяко движение на пръстите си с огромна страст. Резултатът е какофония от звуци, която можеш да определиш като авторска (в смисъл на буквално неповторима), като страст на мига, но не и като изкуство. Защото свободата на изразяване на собствените страсти сама по себе си не е изкуство. Още…

Стефан Пеев