Кратка история на шрифта. Част 2


27.11.2015 ~ МАЯ СТОЯНОВА
Източник: Кратка история на шрифта – Част 2
Продължение на Кратка история на шрифта – Част 1

Етапи в развитието и изменението на формата на глифовете

(По Хайнрих Хусман)

III в. пр. н.е. – Предполага се, че от гръцката азбука (възможно е и чрез посредничеството на етруското писмо) е произлязла и латинската писменост, писмеността на древните римляни, с добавяне на глифове за отсъстващите в гръцкия език звукове. По-късно латинското писмо става международно. Под влияние на гръцкото писмо се променя и посоката на писане в латинската писменост – от ляво надясно. Липсват междудумни разстояния. Най-старата писменост на латински се нарича „капитално писмо“ или „капитален шрифт“, т.е. всички букви са главни. Надписите с този шрифт се правят на папирус, камък, пергаментов кодекс, восъчни дъски и рядко метал. От капиталното писмо се развиват капиталис монументалис (I в. пр. н.е.), капиталис квадрата (II в.) и капиталис рустика (II в.). Освен тези шрифтове се използва и курсивно писмо, което няма определен стил. Книгите с научно и художествено съдържание се изписват с рустика и квадрата, а търговските и счетоводните книги, както и личната кореспонденция – с курсив. Монументалното писмо се използва главно за написването на паметни надписи върху гладка каменна повърхност и рядко метална, по триумфални арки, мостове, пиедестали на статуи и др. Най-добрият образец от този шрифт е надписът върху Траяновата колона в Рим от 114 година.

300 г. – Появява се шрифтът унциал, с кръгли, широки форми.

500 г. – С полуунциала се появяват формите за редовни букви, но като цяло шрифтът спада все още към капиталните.

800 г. – В каролингския минускул глифовете на полуунциала се трансформират в редовни букви, а формата на главните букви е продължение на древната антиква. Този шрифт достига до нашето съвремие почти непроменен и се явява първообраз на класическата ренесансова антиква. В този период се формират шрифтовете на различните държави.

1200 г. – В „готическите“ шрифтове окръглените очертания на латинските шрифтове изчезват и се заменят с начупени. Ъгловатата форма на знаците е типична за всички шрифтове от този период, който може да се раздели условно на: ранна горика, висока готика и късна готика.

Около 1440 г. – Появяват се първите печатни шрифтове (отлети оловни литери).

1455 г. – Текстура – начупен шрифт от периода на късната готика.

1486 г. – Ротунда – окръглен готически шрифт. Възниква в Италия, на основата на Швабахерския шрифт, за нуждите на богослужебната книжнина. Постепенно се превръща в скоропис.

След 1513 г. – Фрактура – придворен шрифт от времето на император Максимилиан. За този шрифт са характерни хоботообразни извивки в елементите на главните букви и спираловидни завъртулки в духа на ръкописните шрифтове.

1500 г. – Появяват се първите учебници с шрифтови образци.

1470 г. – Ранна антиква – класическа, възникнала на основата на антиквата от X век. Това е окончателният завършен вариант на каролингския шрифт. В печатните начертания са съхранени ръкописните форми с кос наклон на перото, широки серифи и коси горни елементи на редовните букви. Удебелените и тлъстите начертания на антиквата се появяват в наше време.

1495 г. – Ранен курсив на антиквата.

1757 г. – Преходна антиква – съхранява формата на ръкописния шрифт, но с изправено положение на перото при писане, с големи серифи и прави горни елементи на редовните букви. Курсивът на преходната антиква се отличава с коси основни щрихи.

1787 г. – Късна антиква – получава своята форма от тлъстата и светлата антиква, гравирана върху мед. В нея се съхраняват дебелите и тънките линии на ръкописното начертание, но серифите са изпълнени като хоризонтални щрихи с дебелината на косъм. Курсивът на късната антиква се характеризира с окръглени форми на начертанието.

XVIII век – Английски ръкописен шрифт – явява се образец за народите, използващи латински шрифт. Немският ръкописен шрифт възниква през XVIII век. Зютерлин и Рудолф Кох го преобразуват за учебни цели в различни скриптове. От 1941 г. немският ръкописен шрифт е заменен от латинския ръкописен шрифт, който става норма за немските шрифтове.

1815 г. – Египетски шрифт – с изявените си серифи, се отнася към първите нови начертания на антиквата от XIX век.

1832 г. – Гротеск – произлиза от тясното начертание на античен шрифт без серифи – линейна антиква.

1825 г. – Италиен (италиански шрифт) – с тънките си вертикални щрихи и дебели серифи се доближава до античната Рустика, но в своеобразно начертание.

Tuscan Font
Източник: https://www.myfonts.com/fonts/hihretrofonts/figgins-tuscan/

1830 г. – Шрифтът „Tuscan“ – един от първите орнаментни шрифтове, появили се след 1800 година.

След 1800 г. – Декоративни и орнаментни шрифтове – служат за оформлението на титулни страници и за изтъкване. През XIX век са изработени множество нови шрифтове.

Arnold Bocklin Std

След 1900 г. – Шрифтове в стил Модерн и експериментални шрифтове – с характерните си начертания са ярко отражение на стила на своето време.

Sabon LT Std

От 1900 г. до днес – Най-добрите шрифтове на новото време са продукт от работата на най-изявените майстори-типографи на XX век. Резултат са от непрекъснатото  изучаване и анализиране на красотата и практичността на всички предхождащи ги шрифтове.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s