Кратка история на шрифта. Част 2


27.11.2015 ~ МАЯ СТОЯНОВА
Източник: Кратка история на шрифта – Част 2
Продължение на Кратка история на шрифта – Част 1

Етапи в развитието и изменението на формата на глифовете

(По Хайнрих Хусман)

III в. пр. н.е. – Предполага се, че от гръцката азбука (възможно е и чрез посредничеството на етруското писмо) е произлязла и латинската писменост, писмеността на древните римляни, с добавяне на глифове за отсъстващите в гръцкия език звукове. По-късно латинското писмо става международно. Под влияние на гръцкото писмо се променя и посоката на писане в латинската писменост – от ляво надясно. Липсват междудумни разстояния. Най-старата писменост на латински се нарича „капитално писмо“ или „капитален шрифт“, т.е. всички букви са главни. Надписите с този шрифт се правят на папирус, камък, пергаментов кодекс, восъчни дъски и рядко метал. От капиталното писмо се развиват капиталис монументалис (I в. пр. н.е.), капиталис квадрата (II в.) и капиталис рустика (II в.). Освен тези шрифтове се използва и курсивно писмо, което няма определен стил. Книгите с научно и художествено съдържание се изписват с рустика и квадрата, а търговските и счетоводните книги, както и личната кореспонденция – с курсив. Монументалното писмо се използва главно за написването на паметни надписи върху гладка каменна повърхност и рядко метална, по триумфални арки, мостове, пиедестали на статуи и др. Най-добрият образец от този шрифт е надписът върху Траяновата колона в Рим от 114 година.

300 г. – Появява се шрифтът унциал, с кръгли, широки форми.

500 г. – С полуунциала се появяват формите за редовни букви, но като цяло шрифтът спада все още към капиталните.

800 г. – В каролингския минускул глифовете на полуунциала се трансформират в редовни букви, а формата на главните букви е продължение на древната антиква. Този шрифт достига до нашето съвремие почти непроменен и се явява първообраз на класическата ренесансова антиква. В този период се формират шрифтовете на различните държави.

1200 г. – В „готическите“ шрифтове окръглените очертания на латинските шрифтове изчезват и се заменят с начупени. Ъгловатата форма на знаците е типична за всички шрифтове от този период, който може да се раздели условно на: ранна горика, висока готика и късна готика.

Около 1440 г. – Появяват се първите печатни шрифтове (отлети оловни литери).

1455 г. – Текстура – начупен шрифт от периода на късната готика.

1486 г. – Ротунда – окръглен готически шрифт. Възниква в Италия, на основата на Швабахерския шрифт, за нуждите на богослужебната книжнина. Постепенно се превръща в скоропис.

След 1513 г. – Фрактура – придворен шрифт от времето на император Максимилиан. За този шрифт са характерни хоботообразни извивки в елементите на главните букви и спираловидни завъртулки в духа на ръкописните шрифтове.

1500 г. – Появяват се първите учебници с шрифтови образци.

1470 г. – Ранна антиква – класическа, възникнала на основата на антиквата от X век. Това е окончателният завършен вариант на каролингския шрифт. В печатните начертания са съхранени ръкописните форми с кос наклон на перото, широки серифи и коси горни елементи на редовните букви. Удебелените и тлъстите начертания на антиквата се появяват в наше време.

1495 г. – Ранен курсив на антиквата.

1757 г. – Преходна антиква – съхранява формата на ръкописния шрифт, но с изправено положение на перото при писане, с големи серифи и прави горни елементи на редовните букви. Курсивът на преходната антиква се отличава с коси основни щрихи.

1787 г. – Късна антиква – получава своята форма от тлъстата и светлата антиква, гравирана върху мед. В нея се съхраняват дебелите и тънките линии на ръкописното начертание, но серифите са изпълнени като хоризонтални щрихи с дебелината на косъм. Курсивът на късната антиква се характеризира с окръглени форми на начертанието.

XVIII век – Английски ръкописен шрифт – явява се образец за народите, използващи латински шрифт. Немският ръкописен шрифт възниква през XVIII век. Зютерлин и Рудолф Кох го преобразуват за учебни цели в различни скриптове. От 1941 г. немският ръкописен шрифт е заменен от латинския ръкописен шрифт, който става норма за немските шрифтове.

1815 г. – Египетски шрифт – с изявените си серифи, се отнася към първите нови начертания на антиквата от XIX век.

1832 г. – Гротеск – произлиза от тясното начертание на античен шрифт без серифи – линейна антиква.

1825 г. – Италиен (италиански шрифт) – с тънките си вертикални щрихи и дебели серифи се доближава до античната Рустика, но в своеобразно начертание.

Tuscan Font
Източник: https://www.myfonts.com/fonts/hihretrofonts/figgins-tuscan/

1830 г. – Шрифтът „Tuscan“ – един от първите орнаментни шрифтове, появили се след 1800 година.

След 1800 г. – Декоративни и орнаментни шрифтове – служат за оформлението на титулни страници и за изтъкване. През XIX век са изработени множество нови шрифтове.

Arnold Bocklin Std

След 1900 г. – Шрифтове в стил Модерн и експериментални шрифтове – с характерните си начертания са ярко отражение на стила на своето време.

Sabon LT Std

От 1900 г. до днес – Най-добрите шрифтове на новото време са продукт от работата на най-изявените майстори-типографи на XX век. Резултат са от непрекъснатото  изучаване и анализиране на красотата и практичността на всички предхождащи ги шрифтове.

Advertisements

Кратка история на шрифта. Част 1


04.10.2015 ~ МАЯ СТОЯНОВА | Източник: Кратка история на шрифта – Част 1

Етапи в развитието и изменението на формата на глифовете

(По Хайнрих Хусман)

Рисунка на възраст 30-33 000 години от пещерата Шове в Южна Франция. Източник: Donsmaps.com

От 3000 г. пр. н.е. – Писмеността на ранноисторическия период се състои от конкретни изображения. В следствие на стремеж към по-бързото им изписване, изображенията се опростяват и постепенно се превръщат в абстрактни знаци. Първоначално знаците съответстват на отделни думи, след това на срички, а по-късно на отделни звуци. Появяват се азбуки, съдържащи само съгласни (консонантно писмо), след тях се появяват писмености, включващи знаци и за съгласни, и за гласни.

До 800 г. пр. н.е. – Текстът започва да се дели на думи и изречения. Появяват се и цифрите. Възникват надписи върху камък, всичките, изписани с главни букви.

Бустрофедон. Източник: en.wikipedia.org
Бустрофедон (от старогръцки: „като волска оран“). Източник: tramvision.ru
Шумерски клинопис. Източник: wikipedia.org

Около 2900 г. пр. н.е. – Надписите се изписват от горе надолу и от дясно наляво, зигзагообразно (бустрофедон), както и от ляво надясно. Клинописът, възниква при шумерите, използва се и от вавилонците. Персите, асирийците и хетите използват клинописа, но съхраняват своя език.

Източник... Thinkstock...Guliver
Египетски йероглифи. Източник: Thinkstock/Guliver

Около 2900 г. пр. н.е. – Йероглифите, най-ранното изобразително писмо на египтяните съдържа около 500 знака, съответстващи на отделни срички и звуци. Йероглифите са изсичани върху камък, изобразявани на стени и различни предмети или изписвани на папирус.Йероглифното писмо постепенно се превръща в курсив. Редовете се изписват от горе надолу, от дясно наляво и обратно.

Йероглифи

1. Египетски йероглифи
2. Йератическа писменост
3. Демотическа писменост

Около 2600 г. пр. н.е. – Йератическото писмо възниква на основата на египетските йероглифи. В резултат на бързото изписване на знаците, изображенията им силно се опростяват и променят.

Около 700 г. пр. н.е. – Демотическото писмо е следващата степен на изменение и развитие на първоначалните йероглифни знаци. Те стават почти неразпознаваеми.

13а.Нова финикийска азбука
Финикийско консонантно писмо

1500 г. пр. н.е. – Финикийското писмо се състои от 22 знака, съоветстващи на съгласните звукове. Гласните се произнасят, но не се изписват. Посоката на писане е от дясно наляво. Все още не е изяснен произходът на това писмо. Финикийската писменост е възприета изцяло от гърците.

14.Гръцка архаична азбука
Гръцка архаична азбука

Около 1000 г. пр. н.е. – Гръцката азбука, както и финикийската преди нея, се състои само от глифове на главни букви. Знаците, използвани за означаване на финикийските съгласни, които са чужди на гръцката фонетика, гърците използвали за означаване на гласните звуци. През IV век пр. н.е. възниква йонийското писмо – най-съвършената знакова система с геометрични елементи.

531px-Anglosaxonrunes.svg
Руническа писменост. Източник: en.wikipedia.org

Около 100 г. пр. н.е. – Германското руническо писмо не оказва влияние върху развитието на азбучното писмо.

Кратка история на шрифта – Част 2