БЕЛОНОГАТА


Белоногата

За Белоногата ми е думата. За Белоногата българка. За оная, която уж някога рекла на везира: „На живот ми си господар, / но на волята не ми си. / Без воля стопан ставаш ти / на мъртво сърце студено…“. Замислих се за това как животът странно размеси понятията „стопанин“, „любов“, „живот“ и „воля“. И се запитах: „Като сме толкова свободни днес, дали живеем според волята си?“

– Хубаво, аго, жив ми бил,
но аз съм проста селянка,
не ми са драги хареми,
нито свилени премени;
не искам жълти жълтици,
не искам дребен маргарец.
Стига ми това, що имам:
таз огърлица мъниста
и този плетен косичник. . .
Най-подир, аго, знаеш ли?
Ако не знаеш, да знаеш:
аз съм се клела, заклела
и клетвата ми вярна е.
Първо ми либе Никола
първо венчило той ще е. . .
– Колко си проста, безумна!
Та що е твоят любовник
пред мене и пред властта ми?
– Пред тебе, аго, нищо е;
но за мен, знаш ли, всичко е –
воля аз него, та него. . .
– Волиш ти него, та него –
отвърна везир сърдито, –
но своя воля ти нямаш,
мойта е воля над тебе;
господар аз съм над тебе –
аз ще ти бъда стопанин. . .
Гергана дума продума:
– На живот ми си господар,
но на волята не ми си;
Без воля стопан ставаш ти
на мъртво сърце студено. . .
Смая се везир с Гергана,
вярност в любов й почете;
пусна момата свободна
и надари я богато,
после за помен поръча:
изворът чешма да стане.

Из поемата ИЗВОРЪТ НА БЕЛОНОГА от Петко Славейков

Стефан Пеев

Източник на данните: 24 ЧАСА
Начало

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s