БЕЛЕЖКИ ЗА КАНДИНСКИ


Цялата естетическа концепция на Кандински е проникната от духа на телеологизма. Телеологична е гносеологията на изкуството, телеологична е онтологията на изкуството; телеологизъм откриваме и в процеса на филогенезата на човека, и в процеса на онтогенезата на човека. Основната схема е съсредоточена върху следните оси: примитивно изкуство – класическо изкуство – модерно изкуство; ранно детство – съзряване на личността – духовно извисяване на индивида; примитивно общество – класическо общество – съвременно общество.
Фигурата, чрез която нагледно се изобразява това движение, е пирамидата. Движението на пирамидата е неотклонно насочено нагоре. Това неминуемо поражда вътрешен оптимизъм у твореца; усилва съзнанието му, че е създател на значимо ново изкуство.
Основен принцип на новото изкуство е принципът за въздействието върху душата, но не със средствата на грубо материалното, защото подобно въздействие може да има чисто физически, но не и психологически измерения.
Единствената абсолютна ценност за Кандински е душата. Сама в себе си и за себе си тя е прекрасна. Изкуството няма друга цел освен самоизразяването на душевното начало. Като парадигма за художествено изображение вече служи не външната реалност с отнесените към нея индивидуални настроения на твореца, а вътрешния мир на художника, неговото съкровено и напълно независимо от действителността “аз”. Освободената от бремето на телесното душа обаче съдържа в себе си само чистото траене на жизнения порив или иначе казано абстрактното усещане за времето като континиум. В такъв смисъл пространството се осмисля като прекъснатост, като делимост, като крайност или материалност (Шпенглер, Бергсон), а времето е чистата безкрайност на нещата.
С това, че външната действителност престава да бъде обект на изображение, отпада и критерият за художественост на творбата. Кандински решава проблема като премества критерия от външно правдоподобното съответствие към вътрешната хармонизираност на душата и формата. Хармонизираността има за резултат “вътрешното звучене на формата”. Макар и да отбелязва, че става дума за психически, а не за физически процес, Кандински в действителност разглежда изкуството в чисто феноменологичен аспект, търсейки ейдетическата му структура. При това звученето се разбира в неговия питагорейски план, като съотнесеност, като съзвучие (armonia) на различните отделности – душата и предмета на изкуството.
Идеята, че развитието на човека е подчинено на някакъв ясен и неотвратим смисъл, при който все повече и повече намалява влиянието на материалното за сметка на усилването на духовното начало, не дава възможност на Кандински да гледа на собствените си теоретически построения като на завършващ и изчерпващ етап в естетическата теория. Художникът е убеден, че се намираме още в самото начало на сложния процес на трансформиране на изкуството изцяло върху принципите на новата хармония и новата красота . Затова говори за необходимостта от култивиране на чувството на художника, тоест вярва, че става дума и за дидактика, за целенасочен процес на обучение, в резултат на който ще се оформи изцяло новият творец.
За Кандински красотата не е самоцел, тя не е ценност сама за себе си и сама по себе си, затова и не се свежда до цвета и формата, а до композицията.
Възгледите на Кандински са заредени с оптимизъм. По своята същност те са коренно противоположни на Шпенглеровата концепция за упадъка на Запада.

Стефан Пеев

Източник на илюстрацията: УИКИПЕДИЯ

https://picasaweb.google.com/s/c/bin/slideshow.swf

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s