И ТРИТЕ ТЕЗИ – СЛОВО, СМИСЪЛ И СЪВЕСТ… За литературата изобщо, за човека Откъс


Николай Гочев
И трите тези – слово, смисъл и съвест – не са възможни, ако не съществува “истина”. Всеки знае, че словото може да послужи и за да се излъже. Обаче как да излъжем някого, ако той не е очаквал да чуе истината за това, което го интересува? Така че лъжата не може да действа сама. Тя употребява истината, “преструва се” на истина, иначе не би постигнала целта си, не би “станала” лъжа.
От друга страна, има фантастични твърдения, фантастични – или просто фиктивни – образи, изработени със слово, и накрая – цели художествени произведения, които не са буквално “истинни”. Персонажите и събитията не са се “случили” (от историческа гледна точка). И все пак те имат смисъл. Те не са лъжа, защото не въвеждат никого, който очаква да чуе истина, в заблуждение. Те не се “преструват” на истинни. Създателят им предварително е дал знак, че това са просто словесни изработки, произведения на изкуството, създадени с думи, а не “съобщения” за нещо случило се. Но с това, че имат смисъл, те се опират на истината. Смисленото е онова, което “би могло” да бъде и исторически истинно, то някак отпраща и към исторически истинни неща, и дори помага те да бъдат забелязани. Безсмисленото обаче не отпраща към нищо, то “нищо не означава” и поради това няма връзка с истината. А тъй като не може да се престори на истина, не е и лъжливо.
Така че словото би могло да бъде и лъжливо, но само ако някой допуска съществуване на истина.
[Там, където виждаме смисъл, очакваме истина – може би защото истината е причина за “смислеността”. Или казано с образ (използван някога от Платон) – смислеността е сянка, чието начало е слънцето на истината. Когато казваме, че смисленото е “правдоподобно”, имаме предвид, че то може да е сянка на нещо исторически “случило се”; макар че може и да не е, ако онова, което хвърля сянка, не е онова, което си представяме, гледайки очертанията на сянката. Във всеки случай то е невъзможно без източника на светлината, който “открива” кое какво е, и причинява сянката].
Последно, съвестта е непременно истинна. Тя “съдържа” истина (светлина!), “открива” кое какво е (дали е добро или зло). Тъй като “да се допиташ до съвестта си” значи да пожелаеш истината относно това, дали вършиш добро или зло.
И тъй, нека се съгласим, че човекът е същество, основано на слово, смисъл и съвест.

Николай Гочев

Пълния текст вж. в: НИКОЛАЙ ГОЧЕВ | сайт
Източник на снимката: СЕГА.БГ

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s