АКО ТОЙ СТАНЕ ОБРАЗОВАН


Възраждане
Сборникът е почти готов за печат. Последни редакции, последни корекции. И книгата потегля към публиката. Към коя публика обаче? Зачитам малък откъс от изследването на Таня Бучкова и ми става някак тъжно. Сто и шестдесет години ни делят от времето, за което разказва статията (7–8 поколения българи). А гласовете идват от там и сякаш ни питат: „А накъде вървим? Дали вървим натам, накъдето са мечтали предците ни?“ Решихме ли докрай онова, което измъчва дедите ни: нашата изостаналост спрямо европейската култура. И вярваме ли все още, че „всичката бъдещност на кой да е народ, цял негов телесний и умствений успех и гражданското негово състояние от това най-много зависи: АКО ТОЙ СТАНЕ ОБРАЗОВАН…“.

Стефан Пеев

Откъс от статията на ТАНЯ БУЧКОВА „Образованието на роден език в българския националноезиков проект през Възраждането“ в книгата „Следите на словото“:

Книжовниците и обществениците осъзнават, че езикът и културата им имат нужда от обогатяване и българският интелигент трябва да е запознат с културните и литературни тенденции на Европа и Русия, за да може да отговори на нарастващите нужди на обществото ни от добре образована интелигенция и просветителски личности: „Да прощават, думам, ученолюбивите Г-да: защото къде са у нас известните поети на Русия? Къде са прочутите французки и немските автори…? Мисля за тука в Болгария нарядко да има някой от нашите соотечественици, които да знаят поне да прочитат техните списания: защото нарядко ще се намери в употребление (даже и по школите) някой от европейските язици освен гръцкия“ (21.11.1853, № 148).
Книжовниците и учителите осъзнават, че за националния ни просперитет е нужна работеща образователна система, но тя не може да се създаде бързо и лесно в условията на неблагоприятните исторически фактори: „До сега в нашите страни, който желаеше да се изучи по-добре, трябваше да иде да търси наука в чужда земя. От сега за напред като се тури училището ни на ред, науката ще стане достижна за всякого… та по-скоро да ся просяе между нас просвещението“ (01.08.1852, № 97, Н. Геров), „Колкото за нашия народ, той преди не е можал или не е знаел да се старае за своето образование както и другите европейски народи: за това е и останал толкова назад от всичките…“, „От тук и общо се заключава, че всичката бъдещност на кой да е народ, цял негов телесний и умствений успех и гражданското негово състояние от това най-много зависи: ако той стане образован…“ (01.09.1856, № 292, Т. Шишков). Гръцката езикова политика в образованието е напълно неприемлива: „Българите са се полъгвали по тях и са оставили народният си език та са научавали гръцки… Нашият език ако и да имат някои за него недобри мисли доста е съвършен и богат, според колкото може да бъде такъв един език на който няма още науки…“.

Следите на словото. Сборник с научни публикации. Издателство КОНТЕКСТ
Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s