ЛАБИРИНТИТЕ НА МИНАЛОТО И ЛОНОТО НА ВЕЧНОСТТА


Символизъм
Човек е естествено склонен към ретроспекция. Поне от определена възраст нататък. Неумолимата диалектика на живота обаче е понякога смешна и жестока едновременно. Връщането назад е всъщност поглед напред. Осмисляйки отминалото, човек осмисля настоящето и мисли за бъдещето. Старците, които с умиление разказват за своето време, не са потопени единствено в спомените. Не, те търсят своето възкресение. Настоявайки върху значимостта на някогашното, старците лекичко-лекичко почукват по надгробната плоча на своето отвъд – единственото, което им остава, когато поглеждат във времето пред себе си. И плахата им надежда е, че техният свят не ще бъде забравен. Че все някой някога ще си спомни за тях. А да мислиш за някого, означава да го виждаш не само в блясъка на настоящето му, но и в лабиринтите на неговото минало. И всичко това – в контекста на вечността. Единственото истинско лоно на човешкото.

Стефан Пеев
Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s