ПИТАМ СЕ


Партитура
Демокрацията ни научи да изричаме мислите си на глас. И ни лиши от сладостта на езоповския език. Да говориш на всеослушание, днес не само е безобидно. Нещо повече от това – препоръчително е. Колкото повече говориш, колкото повече публика събираш, толкова повече нараства собствената ти тежест в публичното пространство.
Питам се обаче: научили ни демокрацията да се вслушваме в други гласове, освен собствения. И не се ли превърна говоренето в монологична партитура в хорово изпълнение без диригент и оркестър. Ако да? Какъв е смисълът тогава?

Стефан Пеев
Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s