ИВАЙЛО БАЛАБАНОВ


Ивайло Балабанов

ИЗ ОТГОВОРИТЕ НА ИВАЙЛО БАЛАБАНОВ ВЪВ ВЕЧЕРЕН КОНТЕКСТ

Хухла – моята мъка, моята религия и надежда! Хухла – означава огнище!

Роден съм в последното българско село, в най- крайната къща. Арда, като момиче в синя рокля, разделя моето селце от древна Елада. Все си мисля, че Хухла не е създадена случайно на това място. Залезът над планината. Сякаш слънцето се търкулва в дерето и ако отидиш там, ще го видиш – прислонило се като медена погача до някой храст…
Половината ми живот мина в такива градчета. Ако Хасково не е провинция в сравнение със Свиленград, аз не съм живял другаде, освен в провинцията. Ивайловград – Хасково – Свиленград е моят житейски триъгълник. И винаги са ме питали, трудно ли е да си поет в края на България. Не, нито е трудно, нито е страшно. Поетът си е един самотник, лириката не е хорово изкуство. Нямам нужда нито от диригент, нито от други гласове. Аз си обичам тези градчета. И там понякога звучи пиано…

Дали наистина лекуваме? Иска ми се да вярвам в това. И защото понякога е много трудно да седиш сам с трудните си думи, каниш Господ на вечеря. Споделяш с него и се надяваш той да ти отговори. И понякога чудото става. Аз съм вярващ човек.

Тъгува душата ми. Душата на един поет не е много по-различна от душите на другите хора. Аз съм го казал в моите стихове – Добрата ми душа се измори. Добрият няма кой да го пожали, защото няма кой да го смени… Но само с тъга не се живее. Понякога трябва да веселим душата. Тя има нужда и от това.

Когато разговорът е хубав се чуваме добре. И не искаме той да свършва. Особено когато е споделяне с приятели.

Благодаря, Катя. Душата си е във нас. И трябва да си я пазим за хубавото и красивото.

Да, наистина нещо лошо се случва. Забравяме езика, песните си. България вече не пее. България нощно време прави сметки. А хесапът все не излиза. Тъжно е това…

Искам да споделя, че не съм писал никога по поръчка! Моите поетични изповеди са мъчни, но искрени и честни.

Тъжно е, но е вярно. Трябва някой да ги казва тези неща. Мен ме боли и споделям. Хляб, вино и сол – това са символите на щастливото битие сега. Но ако една вечер имаш сол и хляб на масата, на другата вечер нямаш вино. И лошото не е в това, че липсват тези неща, а че непрекъснатата им липса създава у мен и повечето хора един нов идеал – идеала за търпимата мизерия. Търпимата мизерия е днешният обществен идеал. И как ще мръдне българското общество с такива идеали, с идеалите на животното? Затова и без да щем с нашия тежък хляб, преставаме да виждаме красотата около себе си. А това е много тъжно…

Ние наистина цял живот очакваме нещо хубаво и добро да се случи. Лошото е понякога, че в очакването си не успяваме да забележим хубавото и доброто.

ИВАЙЛО БАЛАБАНОВ ЗА СВОИТЕ ТВОРБИ

ГРАДСКИ ДЕЦА
Аз съм роден на село. И това беше моята градска драма. Моите кафезни деца…

ЖИВОТ
Винаги съм казвал, че животът е любов. И трябва да го живеем така, че да сушим бели пелени на слънцето. И то колкото може по-често.

ВРЕМЕ ЗА ЛЮБОВ
Исках да кажа, че поезията е бяла риза, не връхна дреха!

ЧАСОВНИКЪТ НЯМА ДА СПРЕ
Това е едно от любимите ми стихотворения. Видях под гаровия часовник едно момиче, замечтано и отнесено. И красиво. После към него се приближи едно мъжко стихотворение, което носеше цветя. Нататък е ясно…

ДОПИВАНЕ НА ПОСЛЕДНАТА ЧАША
Трябва да се изпие последната чаша. Дори и виното да горчи в нея.

ЖЕНА В ДЪЖДА
Това стихотворение е откраднат визуален факт. Видян в Хасково в квартал „Орфей“, блок 31 – и, от петия етаж. Тя потъна в съседния вход. Не знам кой я посрещна, но бях сигурен че няма да я целуне. Тоя същият щастлив идиот сетне не ми е прочел и стихотворениено.

ОЧИ
Това стихотворение е посветено на жена ми. От любовен ратай, станах брачен стопанин. Много трудно и дълго време го писах. Първият вариянт беше жива ортопедия. Чупих нозете и краката на този непрокопсаник, който не забелязва красотата около себе си. Но после разбрах истината. Очите са виновни. Те не виждат. Винаги съм казвал, че нормално зрящите са най-нещастни.

ВРЕМЕ ЗА ЛЮБОВ
Исках да кажа, че поезията е бяла риза, не връхна дреха!

НЕЩО ЛОШО СЕ СЛУЧИ
Да, наистина нещо лошо се случва. Забравяме езика, песните си. България вече не пее. България нощно време прави сметки. А хесапът все не излиза.Тъжно е това…

НЕБЕСЕН МАВЗОЛЕЙ
Благодаря, момичета! Хубаво е да си имаме небесен мавзолей и да си подредим там звездичките на нашите родове. Ние заслужаваме това!
Мисля си, че не съм поискал много. Само метър гроб и метър небосвод. И там горе да подредя звездите на моя род.

ДРУГИТЕ ЗА ИВАЙЛО БАЛАБАНОВ

Катя Русанова:

Преди около два месеца влязох в голяма столична книжарница и попитах за „Небесен гурбетчия“. Девойчето не беше чувало,но аз настойчиво я молих да провери в компютъра. И…откри „Жената с белия шал“, започна да чете на глас и когато свърши, се чуха ръкопляскания. Десетина млади хора се бяха наредили зад гърба ми и аплодираха. Излизайки от книжарницата си казах: Еех, ако можеше Ивайло Балабанов да чуе…

Източник: ВЕЧЕРЕН КОНТЕКСТ
Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s