ЩЕ УМРА, БЕЗ ДА КАЖА: АЗ БЯХ


Марина Цветаева
Марина Ивановна Цветаева (1892–1941) е руска поетеса и писателка, един от най-оригиналните руски поети на 20 век, без да принадлежи към някое от направленията в руската поезия. Баща ѝ е професор по история на изкуството, а майка ѝ — високо образована концертна пианистка.

* * *

Ще умра, без да кажа: Аз бях.
Не скърбя, нито търся виновни.
Има нещо по-важно, разбрах,
от страстта на победи любовни.

Със крило хлопаш в мойте гърди,
млад виновнико, за вдъхновение.
Аз на теб заповядвам: бъди!
Аз – оставам докрай в подчинение.

30 юни 1918

© Марина Цветаева
© Димитър Калев – превод, 2004

* * *

Кой с тяло от камък, кой с тяло от глина,
а аз се сребрея и светя!
На дело – измяна, на име – Марина,
аз – тленната пяна в морето.

Кой с тяло от глина, кой с тяло от кости –
под гробните плочи почиват…
Аз в морския купел съм кръстена – после
във полета свой се разбивам!

През всяко сърце и през всякакви мрежи
аз ход своеволен проправям.
Не можеш – виж тези къдрици небрежни! –
от пяната сол да направиш.

В гранитните ваши нозе разпиляна,
с вълните възкръсвам и светя!
Да бъде нетленната весела пяна –
високата пяна в морето!

23 май 1920

© Марина Цветаева
© Димитър Калев – превод, 2004

МУЗА

Ни диплом, ни родственост,
ни момък сърдечен.
Тя идва – откъсва се –
такава отвлечена!

В клепачите мургави –
стокрили пожари.
С десница обветрена
тя взе – и забрави.

Поли неповдигнати,
отломки съсечени.
Ни зла, ни прощаваща,
а тъкмо – отвлечена.

Ни плач, ни роптание:
Дотука, любими!
С десница обветрена
дари – и отмина.

Отмина – във писъка,
в гръкляна изсечена…
Пази я, о, Господи,
такава отвлечена!

19 ноември 1921

© Марина Цветаева
© Димитър Калев – превод, 2004

* * *

Бог да ви спасе!
Бъдете овце!
Ходете в стада недояли
без дамги, без собствени мисли
след Хитлер или след Сталин!

Явявайте се в тела, разлъчени
на свастични куки и петолъчки.

23 юни 1934

© Марина Цветаева
© Димитър Калев – превод, 2004

Марина Цветаева Марина Цветаева Марина Цветаева Марина Цветаева Марина Цветаева

* * *

Мне нравится, что вы больны не мной,
Мне нравится, что я больна не вами,
Что никогда тяжелый шар земной
Не уплывет под нашими ногами.
Мне нравится, что можно быть смешной –
Распущенной – и не играть словами,
И не краснеть удушливой волной,
Слегка соприкоснувшись рукавами.

Мне нравится еще, что вы при мне
Спокойно обнимаете другую,
Не прочите мне в адовом огне
Гореть за то, что я не вас целую.
Что имя нежное мое, мой нежный, не
Упоминаете ни днем, ни ночью – всуе…
Что никогда в церковной тишине
Не пропоют над нами: аллилуйя!

Спасибо вам и сердцем и рукой
За то, что вы меня – не зная сами! –
Так любите: за мой ночной покой,
За редкость встреч закатными часами,
За наши не-гулянья под луной,
За солнце, не у нас над головами,-
За то, что вы больны – увы! – не мной,
За то, что я больна – увы! – не вами!

© Марина Цветаева

Източник на информацията: УИКИПЕДИЯ
Източник на стиховете в превод на български език: ЛИТЕРНЕТ
Източник на стиховете на руски език: ЛИТЕРАТУРА.РУ
По темата още:

Галина Петкова | МАРИНА ЦВЕТАЕВА В БОРИСОГЛЕБИЯ1: МЕЖДУ ПИСАНЕТО И ЖИВЕЕНЕТО

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s