ДА ИМАШ ПОКРИВ, А ДА НЯМАШ ДОМ…

Да имаш покрив, а да нямаш дом,
да имаш нежност, а да се страхуваш…
От мъка по семейното гнездо
дървото на рода ми боледува.

За себе си аз зная новини,
дошли при мен наопак – като раци.
Аз имам спомени от бъдни дни,
защото дните са като близнаци.

Въобразявам си дори, че знам
кога ще дойде мойта черна хрътка –
със мириса на восък и на чам,
и с хладна станиолова прегръдка.

Ще имам покрив, ще си имам дом,
а нежността ми ще роди акация.
И тя ще е бодливото гнездо
на някоя щастлива птича нация.

Добромир Тонев

Източник: ЛИТЕРНЕТ.БГ

ДА ИМАШ ПОКРИВ, А ДА НЯМАШ ДОМ…
Какъв страхотен стих от Добромир Тонев.
Недоимъкът на имането наистина е по-страшен от нямането (във всяко отношение: и материално, и духовно).
Това за пореден път подсказва, че аритметика на живота не е идентична на математиката на универсума. В живота често липсата на нещо може да означава липсата на всичко.