ПОЕТИТЕ НЕ УМИРАТ ТАКА


Данте

Разказват, че го намерили дни след смъртта му – сам, изстинал, мъртъв. Обидно. И грозно: за всекиго. Независимо дали си талантлив или обикновен, заможен или средностатистически.

Поетите обаче не умират така.
Единственото, което може да убие поета, е да затворим сърцето си за словото му. Да станем бездушни вещи в бездушния свят на социалната утопия, наречена МОЛ-овистика. Тогава заедно с поета от този свят си отиваме неусетно и ние: скучен придатък към един скучен свят на измислено бляскаво шоу – несъзнавана пародия на рая, лишена от смисъл, посока и човешко присъствие.

Стефан Пеев

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s