ДОН КИХОТ


Мигел де Сервантес
Мигел де Сервантес

Не са изминали и сто години от гениалното откритие на Гутенберг, което по думите на канадския културолог Маршал Маклуън откри нова галактика в човешката цивилизация, и Испания е буквално залята от рицарски романи. Четящият човек – реален до безумие: занаятчия, търговец, дребен собственик – е омагьосан от измислените истории за странстващи рицари, турнири, дами на сърцето, за подвизи, героизъм, магьосничество, за сила на духа и престъпна низост, за вечната битка на доброто и злото. Шепотът на редовете кара испанеца да напусне своя реален свят и да се потопи в иреалния, но желан свят на литературната фикция. В него испанецът изоставя своето житейски делнично битие и изживява всичко онова, което в реалния свят никога няма да има, но което душата му, несъзнавано от самия него, властно мечтае и жадува. Рицарските романи в Испания са един от първоизворите и първообразците на съвременния бестселър. Те вещаят много от чертите на неговата типология. Но като всеки жанр и рицарските романи са преходни, смъртни. В началото на ХVII век гениалното въображение на Мигел де Сервантес роди един наистина грандиозен образ – образа на последния рицар: Дон Кихот. Пародията и смехът убиха цял един жанр в испанската литература, но ни оставиха най-ценното от него – образа на човека-рицар или на рицаря-човек.
Стефан Пеев

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s