В ПАМЕТ НА… | ПРИТЧА


Атанас Далчев
Патосът няма цена. Затова не се и продава никъде. А това, което не се продава, в днешно време става невидимо. Невидимо ли е за окото, то просто не съществува за съвременния човек.
Живеем в омагьосан кръг и не искаме да знаем нито сюжета на вълшебната приказка, нито замисъла на автора. Негодуваме за социалната роля, която ни се е паднала във фабулата, но сме удовлетворени от личната си роля. Уверени сме, че щастието е постижимо и го преследваме с удивително старание. Вярваме, че подобно на красива пеперуда можем да го затворим в стъклен буркан и да му се радваме всеки ден, въпреки че навън омразата и враждата не секват, глупостта продължава да пирува, а парите всеки ден вземат по някоя нова жертва.
Позната ли ви е тази приказка? Или може би греша в сбития преразказ?
За да върнем героя в играта, трябва да променим сюжета ѝ. Противно на жанровата специфика, в приказката трябва да влязат трагични герои, които носят у себе си и богоборческото начало на Прометей, и лудостта на Дон Кихот.
Истината е, че имаме нужда от нова митология – митология на ценностите. Митология, в която съдбовният агон е за ново човешко начало. Този, който обаче ни научи да мислим агонално, вече ни гледа от другаде – сред друго пространство и друго време. Но вгледани в безбрежието на звездното небе, може би все пак ще си спомним, че всеки разказ има свое собствено време и че времето е обект на промяна в същата степен, в която и човекът.

Стефан Пеев
Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s