ИСТИНСКАТА КНИГА Е ИЗКУСТВО


Има голяма опасност интернет да погуби книгата. Това, което определят днес като е-книги, в голямата си част са просто текстове. Текст, в който редом с автора не е работил и артист (художник за печатните и електронните издания, музикант за аудиоизданията) не е книга. В най-добрия случай това е добре подреден ръкопис.
Истинската книга е изкуство.

Advertisements

9 thoughts on “ИСТИНСКАТА КНИГА Е ИЗКУСТВО”

  1. Бистра, помисли върху тези понятия: текст, ръкопис, книга, творба. Когато логически ги подредиш и определиш взаимовръзките между тях, тогава ще ти стане ясно какво защитавам.
    Само не ми казвай, че са синоними. Опазил те Господ!

    Like

  2. Добре, наистина няма какво да се караме; просто за мен е много странно да говориш за „истинската книга“ – коя по-точно имаш предвид? Каменната, електронната, ръкописната, брайловата, холограмната, печатната, кожената, тази от плат, кост, бамбук, черупка на костенурка, аудио, 3D, свитък? Коя е по книга от другите? За мен това са само материалните носители на КНИГАТА, тя е нещото вътре в тях – „душата“, а това са й „дрехите“, чрез които я „консумираме“! Това правим в университета – гледаме назад, напред и се опитваме да вадим заключения. Има книги за четене, книги за разглеждане, книги-обекти, арт-книги, книги без текст (празни книги), книги-фон, книги-мебели; има и ненаписани книги, айде съвсем да те скандализирам (които са още само в главата на автора или на белия лист). Обаче всичките до една са КНИГИ, със или без ръкопис.

    Моето лично разбиране се доближава до това на Маклуън, а именно, че книгите са екстензия на човек; част от него е изкарана навън, за да я видят и други. Това безспорно най-често е мисълта – тоест става чрез текст. Носителят има второстепенно значение.

    И в епохата, когато всеки сам на собствената си джаджа може да задава шрифт, кегел, разредка, размер на наборното поле и всичко останало, ролята на художника става все по-малка. Освен за корицата, за какво друго можем да го наемем за общия случай, когато книгата е преди всичко текст за четене?

    Отговорността за издадената книга (независимо със или без печат) мисля, че е ясно, че се носи от издателя (дори когато той и авторът са едно и също лице). Негова е грижата да се увери, че е направил всичко по силите си, според разбиранията и знанията си, да защити интересите на автора и да го представи във възможно най-добрата светлина.

    Хаха, нямаме предмет „текстология“, защото въобще не е работа на издателя да се занимава с текста, за това той наема филолози. (Добре де, имали сме два вида български, граматика, теория на превода, да не помислиш, просто е било за обща култура.) Издателят е обединяващата фигура, която има голямата картината в главата си и знае кое как трябва да бъде, но не може да го направи сам. Затова сформира добър екип, който ръководи. Той е главата на издателството един вид, останалите са ръце и крака (което по никакъв начин не ги омаловажава, напротив – глава без тяло също не може).

    И финално – много е хубаво да сме отговорни и това е по-скоро въпрос на вътрешна потреба и израстване. Ето, ти си издател – бъди отговорен, бъди информиран, бъди иновативен, бъди прогресивен, бъди адекватен, бъди умерен, бъди стойностен! Сърдечно ти го желая! 🙂

    И мир, дето викаш 🙂

    Like

  3. И изпратената от теб, Бистра, Алиса е направена без участието на художник. Така ли? Не смяташ ли, че по-скоро ме подкрепяш, отколкото да ме опровергаваш. Да ти отвърна ли пък аз с други Алиси, затворени в гол текст, но гордо наричащи себе си също е-книги. И ако няма разлика между ръкопис и книга, защо изобщо си губиш времето да учиш книгоиздаване. Защо ти е да слушаш лекциите на Милена Цветкова, ако презумпцията е, че създаденият от автора текст вече е и книгата. И кога точно този текст ще се превърне в книга? Когато го мушнем в iPod ли? Учудвам се, че точно с теб трябва да споря по тази тема. Впрочем изучавате ли дисциплината „Текстология“? И от чия страна трябва да се прояви взискателността към текста на изданието? От страна на мъртвия автор? От страна на научния изследовател? От страна на компютърния специалист, който подготвя е-изданието? От страна на редактора, коректора? Изобщо чия отговорност е работата с текста, преди да пуснем изданието за печат. Или такава отговорност вече не съществува? Знаеш ли, че съм се хванал за главата на кого да вярвам за едни най-обикновени цитати от Елисавета Багряна. Кой от издателите най-точно е предал волята на поетесата? Или волята на поетесата няма смисъл. Всеки ще предава текста, както сметне за най-добре. Наистина съм изненадан от теб, Бистра. Никога не съм твърдял, че е-книгата не трябва да съществува. Единственото, което твърдя, е, че трябва да сме взискателни към себе си и да се научим да създаваме стойностни е-книги. Да загърбим еуфорията, че можем да мъкнем в е-четеца си хиляди книги и да погледнем към това, което ни се предлага с отговорност.

    Like

  4. България не е целият свят и ЧИТАНКА.ИНФО не е единственото място, където се предлагат е-книги. Аз не съм видял досега добре оформена е-книга. Може би Вие сте по-компетентен и ще ме опровергаете.

    Like

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s