КЪМ СЕБЕ СИ


Има битки, които е безсмислено да водиш.
Достатъчно е да изчакаш и противникът ти сам ще признае поражението си.

Advertisements

2 коментара към “КЪМ СЕБЕ СИ”

  1. Това, което предлагаш ти, Бистра, е друга хипотеза. Сама по себе си тя е възможна, но зад нея стои друга житейска ситуация. Както забелязваш, аз не твърдя, че всички битки се печелят с изчакване. Освен това съм далеч от мисълта, че в живота всичко е само битка и борба, тоест поредица от победи и поражения. За щастие животът е много повече от това.

    Like

  2. А защо трябва да има „поражение“? Не може ли другият просто да „узрее“ за дадена идея? И ако има с какво да му помогнеш (да го провокираш, обогатиш, замислиш, покажеш нещата от другата страна), защо да не го направиш?

    ПП: Ако пак ще разбера след време, извинявам се 🙂

    Like

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s