НА КОГО МУ ПУКА


Книги
Все по-често вечер ме спохожда една натрапчива мисъл и един повтарящ се глас. Гласът е на мой много близък приятел, а думите, които не престават да кантят в ушите ми, са: „На кого му пука“.
Приятелят ми често използва този израз, когато иска да подчертае безразличието на околните към проблемите, които обсъждаме.
„На кого му пука“.
Няма как да свикнеш с този глас и с тези думи.
Калин знае това и затова ги повтаря – за да не свикваме. Да ги знаем, да не ги забравяме, но да не свикваме.
Думите са предхождани от мисълта, че сме тотално безразлични към хората, които създават науката у нас. Особено към хуманитаристите, чиито постижения са неизмерими.
У нас отсъства уважението на обществото към научния специалист. Повечето хора са склонни да мислят, че между фризьорката и преподавателката в университета няма друга разлика, освен че едната може да е зле подстригана. А иначе – какво значи да си преподавател във ВУЗ. Нищо повече от това да си продавач на билети в местната автогара, шофьор на автобус, таксиджия, автомонтьор, диспечер, счетоводител в малка фирма, механик. Работа като всяка работа. Само че с книги. С повече книги. И какво че мисълта ти може постоянно да е впрегната в решаването на някакъв проблем. Такава е работата. Да си я вършат.
Всъщност:
„На кого му пука какви ги върши един научен специалист“.

Стефан Пеев
Advertisements

Един коментар към “НА КОГО МУ ПУКА”

  1. Разминавам се с Калин в Университета. „Здравей! Как си?“, поздравявам аз. „На кого му пука!“, отвръща ми той.

    Like

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s