УМЕРЕНА ДОЗА КОНСЕРВАТИЗЪМ


Съдник
Вече остарявам. Усетих го не с тялото, а с гласа си. И не защото шепна или гласът ми е станал немощен, а защото в артикулацията на думите усещам строг ред, а фонетично – те, думите, зазвучат със суровия тон на съдника.
Случва се да си припишем тази роля. Ролята на съдника. Обикновено не чакаме друг да ни възнагради с това право. Узурпираме го или си го присвояваме самоволно.
При всички случаи ролята на съдник, при която самоиронията клони към минус безкрайност, е пагубна. Пагубна е за съдещия, пагубна е за съденото, пагубна е за осъдения.
Но ако в ролята на морален съдник всяка произнесена присъда е присъда и над самия изговарящ я, по-скоро трябва да я приемем като консерватизъм – умерен, може би благ, позитивен, надявам се, но… консерватизъм.

Стефан Пеев
Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s