ПОЧУВСТВАХ СЕ КАТО ЕКЗЕКУТОР



Когато дървото се превърне в книга, то не умира. То продължава да живее и ще живее толкова дълго, колкото е дълга паметта на човечеството. Защото книгите са нашата памет и нашият преход от миналото към бъдещето в пътя ни към вечността. Книгата не е смъртта на дървото, а началото на неговия вечен живот.

„Знаете ли, че за отпечатване на една-единствена книга в тираж 2500 броя умира едно дърво. А че едно дърво достига средна зрялост за около 20 години?“
Признавам, че въпросите ме зашеметиха. Не, не знаех, разбира се. Не съм се сблъсквал с тези факти, въпреки че съм издател. Поднесени по този начин въпросите като че ли тотално променят попрището ми и ме превръщат в екзекутор на природата. Какъв ми е изборът? Да продължава да упорствам, че книгите трябва да се печатат на хартия и да приема заплахата да бъда сочен с пръст, или да оповестя края на печатната книга и да провъзглася ерата на бездървесните електронни издания?
По който и от двата пътя да поема попадам в капана на рекламната реторика.
А истината е друга. Когато дървото се превърне в книга, то не умира. То продължава да живее и ще живее толкова дълго, колкото е дълга паметта на човечеството. Защото книгите са нашата памет и нашият преход от миналото към бъдещето в пътя ни към вечността.
Книгата не е смъртта на дървото, а началото на неговия вечен живот.

Стефан Пеев

Advertisements

18 коментара към “ПОЧУВСТВАХ СЕ КАТО ЕКЗЕКУТОР”

  1. Използването на конопено растение за производство на хартия е с 40% по ефективо от използването на дървесен материал. Да не говорим че конопените или канабисови растения са годишни и по този начин не се нарушават екосистеми. Но различните лобита не се интересуват от ефективност и околна среда. Чудя се дори, дасли това наистна са хора!?

    Like

  2. Ами то така е било преди – имало е шепа хора, които казват коя книга става и коя – не. Понеже това не е угодно на авторите, те започват да заобикалят фигурата на издателя – self-publishing, vanity publishing, chap books, интернет. Според моите проучвания (не мога да дам линк в момента) нищожен процент от всичките самопубликувани книги се продават в повече от 50 копия. Тоест с технологията Print On Demand проблемът слаби книги – изхабена хартия се решава донякъде. Поне не се печата излишно.

    Кой ще възпре обаче самите драскачи? Кой ще укроти егото им и ще ги направи малко по-смирени, за да преосмислят собствените си възможности и желание за изява? Няма кой, освен ако те самите не узреят. Правенето на изкуство като начин за себепознаване и себеизява, ако щете и като път в живота, е едно; показването му пред публика е съвсем друго. Понякога е обидно как някои хора имат наглостта да ни губят времето.

    А за принципа за намаляване на потреблението, споменах по-горе – Reduce, Reuse, Recycle. За това поведение човек също узрява сам (ако изобщо).

    Like

  3. А не ти ли хрумва, Калине, че е по-разумно да възпираме не брадвата, която отсича дървото, а писалката, която посяга към листа хартия без нужда.
    Да не поставяме колата пред коня. Изсичането на горите за производство на хартия е функция на писателското ни его, а не обратно. Ние не пишем, защото имаме много хартия за писане, а защото всичко искаме да си кажем на хартия и да го оставим някъде, някому.
    Ето тук съм съгласен например, че електронните издания и интернет могат да спасят поне едно дърво и че няма нищо лошо в това един текст да се появи най-напред в електронен вид. Ако хората го харесват и искат да общуват с този текст и по друг начин, тогава може да се превърне и в книжно тяло.
    Аз поставям въпроса по друг начин. Не как да противодействаме на безумните си потребителски амбиции, като търсим природосъобразни технологии, а как да възпрем ненужните, фантазните потребителски щения. Да ограничиш желанията си до наистина същностното, за мен е по-голяма победа от това да разшириш използването на рециклирана хартия. Ние сме разхитителни като потребители, защото обществото ни е изградено около модела за консумация. То ни принуждава да потребяваме повече и повече. Ето този модел на свръхмерно потребление ме притеснява по-силно от проблема за рециклираната или нерециклирана хартия. Не решим ли въпроса за модела на потребление, все ще изпадаме в циклични кризи за рециклираност на продуктите.

    Like

  4. Аз обичам любовта. 🙂

    А още повече я обичам, когато я виждам в дела. И тъй, издаването на рециклирана хартия е дело, въплътило любовта към дърветата. И към хората, постигнали онова ниво на вътрешна любов, което им позволява да бръкнат по-дълбоко в джоба си, но да знаят, че така щадят други същества. И да се усмихват, когато си го припомнят. И дори към онези хора, които изобщо не се замислят за такива неща. Все някой ден ще попаднат на рециклирана книга. И ще им се даде шанс за размисъл. И за по-обхватна любов, на дела. *усмихвам се*

    Относно принципите за устойчиво развитие – наистина са си цяла друга тема. Едно добро начало е сайтът на проект „Място за бъдеще“: http://placeforfuture.org

    Like

  5. Невероятен събеседник си, Бистра. Благодаря! Удоволствие е да общува човек с теб. Радвам се, че те открих. Нека спрем обаче дотук, иначе ще затънем в темата, без да стигнем до изясняване на позициите. Друг път ще продължим разговора отново. Съгласна ли си?

    Like

  6. А, отговарям веднага! 🙂 Това е важен въпрос, който се опитах да изясня в предишния си коментар – мъдростта съдържа в себе си и любовта, тя не отнема нищо от вече постигнатото, само добавя още – а именно знание! Можем да разгледаме въпроса така: става дума за стъпала, които човекът изкачва по пътя си. Всяко от предишните му е важно и ценно, защото му служи за опора, за да бъде това, което е. Както веднъж като малък са те научили да не лъжеш, да започнеш да го правиш на по-късна възраст, би било връщане назад (това е вълната на правдата с десетте божи заповеди).

    edit: О, видях, че си написал още трудни думи. 🙂 Съжалявам, че не мога докрай да те разбера, не съм изследвала школите, за които говориш, но ми хрумна следното: това, че Иисус е дал любовта преди 2000 години, не значи, че всички хора от всички общества на света живеят с нея всяка минута. Тоест тази вълна не е осъществена докрай, но това е естествено – както вълните в морето идват преди предходните да са си отишли напълно. Въпросът е, че всичко е в процес на еволюция, най-вече самият човек.

    Извинявай, ако не успявам да намеря правилния тон. Доста съм малка пред теб, за да звуча сериозно. Опитвам се само да изложа това, което съм прочела, разбрала и преживяла, а пък разговори като този несъмнено (ме) обогатяват, за което ти благодаря!

    Like

  7. Сега ще си призная късогледството. Изчетох отново текста ти и виждам, че съвременната СОФИЯ | МЪДРОСТ според „съвремнното“ откритие включва дори знанието. Чудесно. Остава да се запитаме „Как?“ Механично? По формулата 1+1+1… или диалектически: едното е и своята протовоположност, тоест предполага своето инобитие в многото, сиреч съществува само благодарение на своето меонтийно начало. Това последното е чиста проба неоплатонизъм, към който съвременния човек не проявява особена любов, макар мисловно да си служи с него всеки ден.

    Like

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s