Ведран Еракович: Използване на сръбската кирилица на компютрите


Сръбска кирилица – курсив
Сръбска кирилица – курсив

Източник: ТИПОМЕТАР

Много потребители на програми за набор на текст отбелязват проблема, който възниква, когато в текст на кирилица се появят курсивните букви т, п, г, д. Това са руски форми, които са въведени с реформата на Петър Велики. В същото време в сръбския език са се развили различни варианти на тези букви и следователно в сръбските кирилски текстове не трябва да се появят руски форми. Те се отклоняват от стандартната книжовна форма, което се отразява на яснотата, както и на графичен вид на наборния текст. Руските букви все пак често се срещат в сръбския стил и една от причините за това е невежество: много хора са безразлични към вида на буквите, които използват и не са запознати с разликата между сръбския и руския дизайн. Втората причина е от технически характер, защото кирилицата, която идва от чужбина (включително при Unicode шрифтовете, използвани в Интернет), съдържа само руски варианти на буквите, и тези, които ги използват, често нямат друг избор.
Днес има Open Type Pro шрифтове въз основа на Unicode, което по някакъв начин може да реши този проблем, но много хора просто не са запознати с възможностите на Open Type шрифтовете, както и с програмите, които позволяват да се работи с тях.
Първите компютри са били предназначени за англоговорещия свят и поради това са използвани само буквите от английската азбука и няколко допълнителни знака, като всички те заедно образуват шрифт от 128 символа. Това е първият ASCII (American Standard Code за информационен обмен) стандарт, въведен през 1967 г. С течение на времето колекцията се разширява до 256 знака, а нови 128 символа са били използвани за допълнителни обозначения.
За да се направи поддръжка на множество езици, е създаден кодовата страница от 256 знака, като например Latin1 (ISO-8859-1) за латинските букви за Западна Европа, а след това Latin2 (ISO-8859-2) и Windows-1250, за Източна Европа; впоследствие и латинските скриптове като сръбския латински, Windows-1251 за кирилицата … и т.н. Основният проблем при кодирането е, че за всеки код на страната трябва да бъде създаден специален шрифт. Така че се поражда необходимостта да се мисли за уникален мулти-байт формат, при който в рамките на шрифта са включени глифове за всички езици. По този начин възниква Unicode, 1991. Има няколко версии на Unicode, основната версия на UCS-2, който използва два байта за протокола, е в размер на 65,536 глифове, като по този начин са обхванати почти всички езици по света. Unicode Consortium (консорциумът Unicode), базиран в Калифорния, е една от двете организации, където се развива стандартът Unicode, и всяка организация или физическо лице може да стане член на Unicode Consortium, ако има готовност да плати за членството. Почти всички големи компании, които имат интерес в тази област, са членове (Adobe, Microsoft, IBM, Apple, HP, …).
В Unicode стандарта всеки символ е представен от шестнадесетичен номер с четири цифри (напр. U+0065 е малката латинска буква д). По този начин всеки знак има свой собствен лейбъл, а програма, която поддържа Unicode, може да разпознае тези тагове и да изобрази верните букви, защото съществува универсално споразумение, че кодът представя точно тази буква. Буквите, които принадлежат към един и същ език, обикновено са разположени в зона, т.е. блокове, така че кирилицата е в границите от U+0400 до U+052F. Вариантите от U+0400 до U+045F са по ISO-8859-5 кодировката, старите кирилски букви, които не се използват в съвременните текстове варират от U+0460 до U+0486, а в местата на U+048A до U+052F са допълнителните букви за различни езици, използващи кирилица. Някои букви не се определят от една-единствена марка, но се осъществяват от комбинацията на два кода, като при буквата è, където към глифа „е“ се добавя кодът за диакритичен знак.
В средата на осемдесетте години ECMA (Европейска асоциация на производителите на компютри) въвежда ISO-8859 серия, като в нея е включена кирилица под стандарта ISO-8859-5, за да се постигне съвместимост с дизайнерите, които създадоха руския ГОСТ (т.е.. Държавен стандарт).
За блока на кирилицата в Unicode е използван стандартът ISO-8859-5 от 1988 г., в който буквите са на основата на руската кирилица, като за сръбските курсивни начертания е нужно отделно място в кодовата таблица на Unicode. Unicode организация приема предложения за нови кодировки, но е необходимо да се направи сериозно проучване и да бъде убедена организацията защо трябва да включи нови глифове. Що се отнася до сръбската азбука, ние със закъснение поискахме специални места за нашите букви и предложението беше отхвърлено с мотива, че те са само варианти на съществуващите графични начертания, а Unicode обикновено не се занимава с представяне на различните варианти на едни и същи букви, като оставя само по една представителна форма при наличие на варианти. Решението може да бъде да се направи за сръбския език специална нова кодова страница, но Unicode счита за ненужно да дублира цялата кирилица само заради нашите курсивни начертания на буквите.
Един от аспектите на решението на проблема е новият формат шрифт, разработен съвместно от Adobe и Microsoft. Той е отворен тип формат (Open Type), базиран на стандарта Unicode, което осигурява отличeн типографски контрол, както и подкрепа за различни езици. Той е цифров формат, съдържа всички Unicode символи, а освен това има различна азбука и просторна PUA зона (private use area – зона за частно ползване), където всеки производител на шрифтове може да сложи глифове по свое усмотрение. Adobe използва имената на глифовете под формата на тагове afiixxxxx, където ХХХХХ представлява номер, а AflII съкращението на Асоциация за Font информационен обмен – Международната организация по стандартизация (ISO), определена като компетентен орган по отношение на регистрацията на нови глифове. Adobe започна да използва AflII кодове за кирилски букви с шрифта Minion Cyrillic, защото си мислеше, че е по-удобно и по-правилно да се използва уникалният идентификационен номер от съществуваща база данни, като име на глиф, но не превежда имената на английски. С течение на времето Adobe е избрал да обозначава глифовете според Unicode, а AflII е изоставен.
Open Type форматът прави възможно всички тези признаци да намерят своето място в един шрифт, докато преди това трябваше да се правят специални шрифтове (които принадлежат към същия формат шрифт), не само за отделното кодиране, но също така и за горепосочения формат на вариациите. Друго предимство е, че този формат работи по същия начин с различни операционни системи като Mac и Windows.
За да използвате Unicode и Open Type в документите, е необходимо да има програма, която ги поддържа, както и подходящи шрифтове.
Mac OS X, Windows 2000 и XP имат вградена поддръжка за работа с Open Type шрифтове, но за по-старите версии на операционната система се изискват допълнителни програми. Когато средата не предоставя пълна поддръжка за работа с Unicode и Open Type шрифтове, програмите могат да използват само първите 256 знака в шрифта. Изключения са Adobe приложенията като InDesign. InDesign има своя собствена поддръжка за работа с Open Type формата, независимо от операционната система. InDesign предоставя и допълнителни възможности за вмъкване на символи в текста с помощта на палитрата глифове, която позволява достъп дори до знаците, които е невъзможно да се прехвърлят чрез Windows Character Map. Adobe Open Type Pro шрифтовете обикновено имат и двете форми на кирилица – и руската кирилица, и сръбската, така че можете да заместите руските букви с нашите. За достъп до тези алтернативни знаци е нужна програма, в която трябва да изберем Open Type характеристиките съобразно възможностите на шрифта и особеностите на текста. InDesign може да го направи чрез гореспоменатата глифова палитрата, а също така предлага възможности за автоматична замяна на някои глифове с техните алтернативни форми, като например използването на лигатури.
За съжаление с помощта на клавиатурната система засега не може да се достигне до нашите специфични букви, дори и ако те съществуват в шрифтовете. Можем да използваме скриптовете, които извършват размяна на буквите в някои програми, или можем да модифицирате чуждестранните шрифтове така, че да заменим руските букви с нашите сръбски според собствените ни нужди.
С една дума днес има по-малко обосновка за използването на руската версия на буквите вместо нашата собствена, особено ако текстовете са набрани с шрифтове, които съдържат нашите кирилски букви, и са придружени с програми, които поддържат работата с нашите букви.

СПРАВКИ

http://www.unicode.org
http://www.adobe.com/type

Превод със съкращения чрез Google преводач: Стефан Пеев

Vedran Eraković
Vedran Eraković
Vedran Erakovic was born in Split, Croatia and lives in Belgrade, Serbia. Vedran graduated in 2004 from the Faculty of Applied Arts, University of Arts, Belgrade, the Department of Applied Graphics where obtained his Master’s Degree in 2009. He works as an Assistant Professor of Calligraphy and Typeface Design at the Faculty of Applied Arts in Belgrade. He worked as an art director and graphic designer in the Serbian daily newspaper ‘Politika’, and also collaborated with FontShop from Berlin. He is involved in typeface design, calligraphy, graphic design, as well as newspaper and magazine design. He has participated in a lot of exhibitions and projects in his country and abroad and has won several awards for graphic and typeface design.
His PF Adamant Sans Pro is a modern sans serif font family that is the successor of the very successful PF Adamant Pro – award winner at the Granshan Awards 2014.

Vedran Eraković on MyFonts
PF Adamant Sans Pro on Fontmatters

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s